Първите прояви на младежка червенокръстка дейност в България датират и са свързани с войните за национално освобождение и обединение, които страната води в края на ХІХ-началото на ХХ в. Именно от бойните полета българският народ опознава делото на ЧК, а току-що създаденото Национално дружество получава всенародна подкрепа още по време на сръбско-българския военен конфликт.
Към реални действия за създаване на БМЧК се пристъпва през лятото и есента на 1921 г. На 25 юни 1921 г. Управителният съвет (УС) на БДЧК взема решение за присъединяване към Лигата на дружествата на Червения кръст. От този акт произтича и задължението на Националното дружество да изпълни решението на Първото общо събрание на Лигата от март 1920 г. за създаване на младежка секция. На същото заседание УС се запознава с писмо и правилник за образуване на младежките структури, изпратени от секцията на МЧК към Лигата и решава да влезе във връзка с МНП, „за да се тури основа на тази хубава организация най-напред между нашата учаща се младеж“ . На 11 август 1921 г. БЧК изпраща писмо до Министерството на народната просвета (МНП), с което иска съдействие за създаване на ученическо червенокръстко дружество.
В отговор на писмото министерството издава окръжно № 23205, с което приканва ректора на Университета, директорите на висшите специални училища, на пълните и непълни средни училища и окръжните училищни инспектори да подпомогнат училищната младеж да създаде свои формирования, чрез които „да се присъедини към организацията на американската младеж в така наречения „Младежки Червен кръст“. В документа се изказва надежда, че: „Една организация на българската училищна младеж под знамето и името Български Червен кръст и под върховната насока на Българското дружество Червен кръст, ще приобщи нашата училищна младеж към великодушните пориви на целия свят.“ Призивът е чут и от началото на учебната 1921-1922 г. в много селища в страната започват да се формират първите училищни групи на МЧК.
Според първия устав организацията носи името Младежки съюз „Червен кръст“ в България. Смятан за „временен“, този статут действа до 1924 г., когато е приет нов, в който дружеството вече се именува Младежки Червен кръст в България. След две години, през 1926 г., в основния организационен документ отново са внесени корекции и допълнения, а следващата му по-радикална промяна е извършена през 1939 г. Именно от тогава организацията получава името Български младежки Червен кръст, което носи и до днес.
Първоначалните цели на организацията са да разпространява сред учащата се младеж идеите на ЧК и да я възпитава, като развива у нея съзнание за граждански дълг, чувства на взаимопомощ, състрадание и човеколюбие и международна солидарност; да приучи подрастващите да се грижат за своето и за чуждото здраве, да следват правилата на личната и обществената хигиена и да съдействат за разпространението на здравни знания.
БМЧК изгражда своите структури, както вече стана ясно, в училищата. По наименование тя е младежка организация, но членският ѝ състав включва определена възрастова група – деца и юноши между 7-19 години, и се състои само от ученици в основните и средните училища в България. Чрез учебната мрежа организацията прониква и в „най-затънтените селища“ и „свързва децата чрез общи благотворителни инициативи“.
Дружества на МЧК възникват още в 21 града и 28 села из цялата страна. Първите обобщени данни за организационното състояние на БМЧК са от март 1923 г. и показват, че формираните дружества са 382 с 53 776 членове.
Повече информация за историята на Българския младежки Червен кръст може да прочете в юбилейната книга „Аз служа – 100 години Български младежки Червен кръст“.