История

Още през Сръбско-българската война българките ученици оставят училищните заведения и отиват на фронта да бранят освободеното си отечество; по време на Балканските войни едни от най-възторжените и предани санитарни бойци са младежите – доброволци.

Активното участие на младежите в дейността на БЧК през двете Балкански войни – особено по време на втората, става причина ръководството да започне да обмисля създаването на младежка организация, но дебатът за подобни структурни промени остават на заден план по време на за почналата през 1914 г. Първа световна война.

През 1920 г. Лигата на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец решава да се създаде Младежка структура. Двадесет Национални дружества, между които и БЧК създава своята Младежка организация през 1921 г. Тя се ръководи от Върховното управление на БМЧК, което се състои от представители на БЧК, на Министерството на Образованието и Министерството на Здравеопазването. Върховният управител на БМЧК се избира от състава на Върховното управление.

Има няколко предпоставки за създаването на БМЧК. Младите доброволци вече са натрупали опит благодарение на дейността си по време на Сръбско-българската, двете Балкански войни и Първата световна. Освен това идеята за създаване на Младежка структура в рамките на БЧК има подкрепа от страна на Министерството на Народната просвета. Допълнителна предпоставка е високата мотивация на доброволците в резултата на масивната акция за събиране на помощи за гладуващите в Поволжието (1921 г.). Акцията стимулира понататъшното развитие и укрепване на БМЧК.

Министерството на Народната просвета нарежда на директорите на училища да включат учениците в помощна акция, препоръчва им да създадат дружества на БМЧК, които да събират помощи. Министерството изисква сведения за хода на тази дейност и участието на учителите в нея. Събрани са 64 599 лева; голямо количество хранителни продукти, дрехи, обувки. БМЧК влага средства в безплатна ученическа трапезария в Саратов за над 2000 ученици.

През 20-те години БМЧК укрепва организационно и през 1925-1926 г. има създадени 279 клуба с 28 418 членове, а през 1934-1935 те са вече 200 000.

Професор Стефан Ватев казва в своята книга: “…изумителния успех на тези организации се дължи, от една страна, на ценното сътрудничество и съдействие на учителския персонал и на училищните институции, а от друга – на оная съвкупност от морални, граждански и здравни институции, които дават съдържание и осмислят идеите на това движение.”

През 1922 г. започва да излиза списание “Младежки червен кръст”, по-късно преименувано на “Аз служа”.
На 1 ноември 1922 г. за пръв път като празник на БМЧК се чества Денят на Св. Иван Рилски, който е  патрон на организацията.

Уставът на БМЧК се утвърждава на 14 февруари 1924 г. Дейността на организацията е насочена към засилена здравна просвета, курсове по лична хигиена, запознаване с най-често срещаните болести и обучение по първа долекарска помощ.

Особено голямо значение имат организираните след 1937 г. курсове с червенокръстци “Аз служа” – определят се санпоставци, организират се безплатни ученически трапезарии, летовища и грижи за бедни съученици.

През 1937 г. в курсовете участват 1134 души, от които 1134 са зачислени в доброволните спасителни команди. На игрище “Юнак” софийските доброволни команди, със съдействието на Щаба на войската организират грандиозна демонстрация на знанията и уменията при бедствия.

През 1938 г. 150 млади доброволци са зачислени съм специалното ядро на Гражданска отбрана след курс противовъздушна и химическа отбрана.

През 1940 г. на лагерите на БМЧК в с. Долни Дъбник, Пордим и Панчарево се подготвят по първа помощ 855 млади доброволци.

Детските колонии се организират по инициатива на дружеството в Лом през 1924 г. помощта от централното ръководство е 10 000 лв.  По-късно и американските “юниори” изпращат дарение за разкриване на колонии в Пловдив и Асеновград за 100 бежанци.

В помощ на пострадалите от земетресението за Южна България през 1928 г. се отзовават подготвени доброволци от Стара Загора, София, Русе, Шумен и Пловдив, обслужват се трапезарии и се събират над 154 588 лв. за пострадалите.

При връщането на Южна Добруджа през есента на 1940 г. БЧК изпраща помощен влак, като в персонала са включени 160 ученици за работа в кухните и столовите в Добрич, Каварна, Тутракан и Силистра.

Вследствие на усилени контакти с червенокръстци от САЩ, Полша, Испания, Норвегия, Чехословакия, Швеция Германия, Румъния, Австрия, Великобритания, Франция, Унгария през 1930 г. в София е организирана специална благотворителна изложба.

През 1942 г. БМЧК става колективен член на единствената официална младежка организация “Бранник” и престава да съществува като независима и самостоятелна организация.

През 1945 г. БМЧК се възстановява като самостоятелна организация.

По време на Втората световна война, през 1945 г., младите доброволци обучавани до 1942 г. по първа помощ вземат участие като персонал от санитарните влакове, в подкрепителни и превързочни пунктове, в различни преносни и тилови служби. Те са и първите кръводарители на Кръводарителния център открит праз 1944 г. в София. Те помагат при настаняването на 11 630 югославски деца пострадали от войната.

През 1945 г. край Драгалевци отново се обучават над 140 младежи по първа долекарска помощ.

Изтъкнати дейци, които оглавяват централното ръководство на БМЧК, д-р Иван Кесяков – известен български лекар, проф. д-р Димитър Ораховец – именит български учен, д-р Георги Ангелов – заместник председател на БЧК, който възстановява БМЧКи става негов председател.

През 1944 г. БМЧК участва с доброволен труд за изграждането на линията Перник – Волуяк, при изследване на българските арменци – 4383 души; голяма е заслугата на клона на БМЧК – Бургас. Чрез денонощно дежурство се оказва помощ на майки с малко деца и болни.

През 1947 г. БМЧК влиза в състава на Съюза на народната младеж.

След 1948 г. БЧК направи всичко възможно да възстанови самостоятелния и независим характер а БМЧК като формация към националното дружество.

През учебната 1950/51 г. с окръжно на председателя и министъра на НЗ – д-р Петър Коларов и министъра на Народната просвета Генчо Генев се възстановява дейността на младежкото червенокръстко движение. До края на учебната година във всички гимназии и техникуми, както и в повече от половината основни училища се избират ръководства на МЧК и се определят ръководителите им.

Новите ръководства организират широка подготовка за първа помощ на учениците от основните и средни училища. Тази подготовка дава възможност да се сформират санитарни постове – паралелкови и общоучилищни. През първата година (1950) те са само 142, а през 70-т години са над 25 000 с повече от 100 000 участници.

Задачите на санитарните постове са прости, но полезни: грижи за личната хигиена, хигиена на класните стаи в училищата и домовете, за да оказват първа помощ на пострадалите си съученици навсякъде – в училище, в училищните работилници, в лагерите, на бригадите.

Оценило положително работата на санитарните постове. МНП отпечатва в класните дневници и графа за санитарни постове.

Това признание дава замах в дейността на постовете и предимства на младите доброволци. Започват ежегодни прегледи и подготовка на санитарните постове – от училищен до национален мащаб. Младежката червенокръстка дейност получава размах, разгръща се здравната самодейност сред учениците от първи до единадесети клас.

От 1975 г.  играта “Чистота, здраве, красота” привлича ежегодно около 350 000 ученици от първи до трети клас в овладяването на 16 здравно-хигиенни навици.

Здравния фестивал организиран от 48-мо ОУ в София поставя началото на редица масови инициативи от младите червенокръстци в цялата страна.

Постигнатите успехи в практическата дейност раждат нови инициативи – подема се движението “моята родина – китна градина”, засаждат се хиляди дръвчета и се създават много градинки.

В средните училища са организирани следните кръжоци: “хигиена на девойката” и “Хигиена на младежа”. В тях за първи средношколците получават полова просвета, кръжоците се приемат с голям интерес от всички и налагат обученото на училищните лекари в централни курсове на БЧК по тези теми.

Младите червенокръстци в средните училища стават инициатори за възстановяване на движението  за трезвост и създават такива клубове, които са средища на просвета, дискусии и системна пропаганда за вредата от тютюнопушенето и алкохола.

С много силно въздействие се отличава социално помощната дейност на доброволци. Те организират постоянно грижи за самотни възрастни хора, особено широка и всеобхватна е грижата за самотни и болни из цялата страна.

В Смолян се провежда национално съвещание за обмяна на опита по социално-помощна дейност на червенокръстци – тя привлича много юноши и младежи и така се обхващат детските социални заведения и старчески домове.

Широко разпространената здравна самодейност на младите червенокръстци е повод за създаването на единна програма за здравна просвета и здравно етично възпитание на МНП, МНЗ, ЦК на БЧК, ЦК на ДСНМ.

Опитът на младите червенокръстци, благодарение на техния ентусиазъм и всеотдайност служи за мотив на младежкото бюро към Лигата на ЧК на ЧП съвместно с БЧК през 1972 г. да организира първата по рода си европейска конференция на червенокръстката младеж. В нея вземат участие председател, главен секретар на ЧК в Европа, директорите на младежки червен кръст и по трима млади червенокръстци средношколци и студенти. Конференцията приема разгърната програма за дейността на МЧК и взаимодействието и с ЧК.

В международни състезания по първа помощ в Австрия и Унгария младите български червенокръстци показват отлични умения и вземат призови места.

През 1982 г. се чества 60 годишен юбилей на БМЧК. На тържественото събрание участват младежки делегации от Чехия, Унгария, Германия, Румъния, СССР, председателя на Младежкото бюро от Лигата.

В широтата и разнообразието на червенокръстката дейност за привличане на все и нови активисти, изключителна роля изиграват ръководителите на младите червенокръстци, които им помагат при всяка една инициатива.

В големия списък на тези хора ще споменем Руска Бончева, Живка Ангелова, Борис Желязков, Иван Желязков, д-р Дора Дончева, д-р Кръстьо Танев, д-р Божидар Филипов и много други.

От младежкото червенокръстко движение много младежи и девойки избраха медицината като своя професия и така приемствеността в организацията намери своя път за осъществяване.

През 1996 г. се проведе Шестият национален събор на БМЧК и се отбеляза 75-годишнината от създаването на организацията.

През 1997 г. БЧМК има около 8000 доброволци в 484 клуба. Извън тази бройка са ученическите екипи по първа помощ. Изградени бяха клубове във висшите педагогически и медицински институти и аварийни екипи. Приоритетна остана социално-помощната дейност на БМЧК. Осъществени бяха програмите за подпомагане на социално слаби семейства с ученици и студентски семейства Продължиха летните лагери на БМЧК за деца сираци и в неравностойно социално положение (Тузлата, Созопол, Качулка).

Като нова, по-актуално форма на дейност се наложи работата на младежите в приютите за бездомни деца – Русе, София, Габрово, Сливен.

През 1995-1997 г. приключи съвместния проект на БМЧК и Холандския червен кръст за обучаващи по проблемите на СПИН. Разработваха се програми за борба с наркоманиите, тютюнопушенето и употреба на алкохол.

Подготовката на учениците по първа долекарска помощ бе основни задължение на БЧК съобразно договор с МОН. През 1997 г. след 14 годишно прекъсване се възстанови националното състезание на ученически екипи по първа долекарска помощ. Това беше осъществено с помощта на Австрийски червен кръст.

Младежките аварийни екипи се утвърдиха като действаща структура, особено привлекателна за студенти и ученици от горните класове.

Достойно бе представянето на българския отбор през 1997 г. на международното младежко състезание по първа помощ в Нойщат – Германия, където нашият отбор зае първо място с преднина от 20 точки.

Основна дейност в училищата в областта на първа помощ зае програмата “Хелфи” за учениците от 3 до 6 клас. Тя бе разработена съвместно с Австрийски младежки Червен Кръст.

Партньрството на БМЧК с други организации се развива все по-интензивно. БМЧК се включи с инициативите на Националния младежки съвет, продължи сътрудничеството с ХЕИ, Националния център по наркомании, Скаутската организация, Коалиция “АнтиСпин”.  Бе подписано споразумение за съвместни дейности с фондация “Център Отворено образование” и др.

Интегрирането на БМЧК в изграждането на гражданско общество не е лесен процес. Традиции, работеща структура, успешен подход към младите хора и качествени човешки ресурси – това беше възприетата стратегия за успех, осигурила на БМЧК достойно представяне в навечерието на 125-годишния юбилей на БЧК.