Тихомир Недялков от БМЧК: Искрено се надявам скоро да дойде денят, в който да няма дете без семейство

от дата: 26-09-2011 г.

В Стара Загора се проведе информационна кампания „Всички имаме грижата“. Нейни организатори са доброволци от Българския младежки Червен кръст в областта в партньорство със сдружение „Самаряни“.

„Всички имаме грижата“ е Национална доброволческа информационна кампания по приемна грижа, която е част от проект „Социална програма за подкрепа на деца и младежи, напускащи социални институции” на Български младежки Червен кръст. 

За кампанията разказва заместник-координаторът на БМЧК в Стара Загора Тихомир Недялков.

Фрамар: Представете се за читателите ни, от колко време сте в структурите на БМЧК?

Аз съм Тихомир Недялков. На 18 години съм и попаднах в Младежкия Червен Кръст миналата есен, точно по това време. Оттогава съм доброволец.

Фрамар: Разкажете ни за кампанията, кога стартира тя в национален мащаб и в кои градове се е провела до този момент?

Официалният старт на кампанията беше отбелязан с флашмоб в Бургас след края на лятната академия за доброволци на БМЧК. Това се случи в началото на септември. Кампанията ще продължи през целия септември във всички области на страната.

Фрамар: Как ще протече кампанията в Старозагорска област, колко доброволци ще се включат?

Основното събитие на кампанията ни в Старозагорска област са информационни акции в 3 общини, които протичат през почти целия месец. В тези акции ще бъдат ангажирани около 20 доброволци на БМЧК. Също така ще ни бъде оказана подкрепа и от сдружение „Самаряни”, които ще включат в кампанията специализирани социални работници в областта на приемната грижа.

Фрамар: Каква е целта на кампанията?

В краткосрочен план целта на кампанията е да се повиши информираността на хората относно приемната грижа, а в дългосрочен – повече хора да се решат да станат приемни родители, защото макар през последните години броят на приемните семейства да нараства, той все още е твърде малък спрямо броят на децата лишени от родителска грижа.

Фрамар: Разбират ли хората какво представлява приемната грижа и знаят ли, че тя е различна от осиновяване?

Част от хората, с които се срещнахме през кампанията, бяха добре информирани относно приемната грижа. Една голяма част обаче признаха, че не знаят каква е разликата между приемната грижа и осиновяването. Според мен акции като тази, поставянето на въпроса под медийното внимание и най-вече дългогодишната работа на специалистите, като например тези от сдружение „Самаряни”, ще помогнат да се повиши информираността на хората.

Фрамар: Според вас склонен ли е българинът да отдаде грижата и обичта си към дете, което не е негово?

Не мога да дам еднозначен отговор на този въпрос. Може би кризата в България, пък и в целия свят в момента се отразява на нагласата на хората. Един от седемте основни принципа на Червения Кръст е милосърдието. Това е едно от качествата, което различава нас, хората, от всички останали живи същества, а да дадеш родителска обич на едно дете, което я е загубило, е проява именно на това качество. Затова искрено се надявам приемното родителство да се популяризира с все по-бързи темпове и след години, при една по-спокойна икономическа обстановка, да дойде денят, в който да няма деца без семейство.

Фрамар: Кое е най-важното, което трябва да знаят хората за приемното родителство?

Приемното родителство може да спаси един детски живот. Истината е, че голяма част от децата, прекарали първите си години в институция (например Дом за деца, лишени от родителски грижи), не могат да се развиват социално наравно с връстниците си, които имат семейство. Да дадеш на едно дете смисълът на думите „семейство“, „любов“, „обич“, „сигурност“ – това е приемната грижа.

Фрамар: Имат ли право приемните родители на предпочитания за възрастта и етноса на детето?

Естествено, приемните родители имат право на своите предпочитания. Но последната дума имат специалисти, които подбират подходящо дете за приемното семейство и подходящо приемно семейство за всяко дете в програмата по приемна грижа. Процесът е двустранен.

Фрамар: Каква е разликата между безвъзмездното и платено приемно родителство? Кое се предпочита в България?

Платеното приемно родителство е професия. Хората, които са такива приемни родители получават трудов стаж и заплащане. Безвъзмездните приемни родители не получават нищо материално в замяна на грижата, която оказват. Според статистиката в България по-голяма част от приемните семейства са платени.

Фрамар: Какъв е броят на приемните семейства в нашата област, увеличават ли се с времето?

Към момента в областта има 36 приемни семейства, които са приели общо 31 деца. 2 деца са в процес на настаняване, 3 семейства в момента биват подготвени за приемни. В 3 приемни семейства има настанени по 2 деца. Също така 2 деца с увреждания са отглеждани от приемни семейства. И най-добрата новина: след акцията на 19-ти септември имаме вече 2 семейства, които са сериозни кандидати за приемни родители.

Да, броят на приемните семейства се увеличава с времето и се надяваме тази акция да помогне за още по-бързото развитие на приемната грижа в страната.

Фрамар: Всички имаме грижата за…

…децата на България, защото в тях е бъдещето.

23-годишна красавица става приемна майка

Марица – Пазарджик

2 август 2011

„…Най-младата за областта кандидатка за приемна майка се яви вчера пред Комисията за закрила на детето към община Пазарджик. След гласуването бе решено да ѝ бъде оказано доверие, но тя и детето да останат под по-строго наблюдение, докато се види дали нещата вървят добре… Тя* е само на 23-години, неомъжена, живее с родителите си, към момента е безработна… Момичето произхожда от сплотено семеиство, в което членовете са и приятели. Когато сестра ѝ, сега 25-годишна, решава да замине да работи в София, тя* приема нещата драматично. Още по-тежък удар за нея е смъртта на баба ѝ и дядо ѝ… Пред социалните тя обяви, без да се замисли, че е готова да отхвърли кандидат-жених, ако не е склонен да се грижи и за приемното ѝ дете като за свое. Иначе мечтае да си роди поне още три деца, но само ако има финансовата възможност да им даде всичко необходимо. Заедно с тях иска да отгледа и това, което социалните ще и поверят. 23-годишната красавица с манекенска визия е възпитаничка на Икономическия техникум и е счетоводител по професия, има опит по специалността си. Въпреки това наскоро е отказала да бъде назначена като счетоводител, защото иска да бъде приемна майка. Казва, че да се грижи за изоставено дете е нейна мечта още от ученическите години, когато покрай доброволчеството в БЧК видяла страданието на малчуганите без родители… Сега обаче може и иска това повече от всичко друго. Социалните служители обаче прецениха, че не е добре да ѝ повеят бебе на 6 месеца до годинка, както тя е предпочела. Заради младата ѝ възраст и сравнително краткия ѝ опит с децата решиха, че би могла да се грижи за дете на 2 до 6 години и то под особен надзор, докато докаже, че може да се справи.
* По разбираеми причини името на младата приемна майка е скрито в избраните откъси от статията.