Анна Ризова
Досието на Анна Иванова е пълно с любопитни факти: родена е на 5 април 1974 година в Москва. Учила е къде ли не, но навсякъде името на обучителната институция е „Св. Климент Охридски” . Другите важни имена за Анна са : РИЗОВА, носи го от от 2005 г. и ЮЛИЯ, появила се година по-късно.
Дрехата? – Дънките
Жестът? – Вдигнати ръце, в израз на безпомощност
Предметът? – Телевизор
Отборът? – Националният волейболен
Случката? – Раждането на дъщеря ми
Как си се представям след 10 години? – Щастлива и спокойна
Наталия Златарска
Дрехата? – Черният потник
Жестът? – Ръката в косата, винаги и завинаги
Предметът? – Китаратa
Отборът? – Губещият
Случката? – Концертът на Whitesnake
Как си се представям след 10 години? – Още по-неспокойна
Елена Александрова
В един магичен понеделник, на 13 март се ражда хубавата Елена Александрова. За точната година на раждането биографите ѝ спорят и до днес. Едно е сигурно: знакът на червения кръст за пореден път белязва красотата.
Дрехата? – Токчетата
Жестът? – От сърце
Предметът? – Калкулаторът
Отборът? – Отбор близнаци
Случката? – Не е за вярване
Как си се представям след 10 години? – Щастлива
Ваня Недялкова
Говорим за есента далечната 1966, когато нищо не беше същото. И когато един ден, без нито един преглед на ехограф, без обещание за памперси и с разбираем при подобни обстоятелства ентусиазъм се роди Ваня Недялкова.
Дрехата? – Различна е, била съм и в пелени.
Жестът? – Мирисът на току-що приготвено кафе на събуждане.
Предметът? – Ръчен часовник.
Отборът? – Ученически екип за първа помощ Плевен 2011.
Случката? – Отговорите, които търсиш за себе си, докато четеш написаното от мен. За да случим заедно този текст.
Как си се представям след 10 години? – Да не избързваме
Диана Панайотова
На 11 август 1988 година, в 3 сутринта е родена Диана Панайотова, категорични са наши информатори от „Гражданско отделение” към общината в Пловдив. С по-късна дата същото това име изплува в спомените на преподаватели от езиковата гимназия в града, а по непотвърдени слухове лицето Панайотова е присъствало на бала на абсолвентите от специалност „Икономика” към Стопански факултет на Софийски Университет това лято.
Дрехата? – Предпочитам да е зелена.
Жестът? – Е най- добре да бъде направен с усмивка.
Предметът? –, който използвам най- често е телефон…”изненадващо” за всеки.
Отборът? – БМЧК.
Случката? – Не е за разказване.
Как си се представям след 10 години?– Същата, но с малко по- оранжева коса.
Стефан Петров
Един ден в края на май 1980 г., двайсет и деветия ден – ако трябва да сме точни – даде началото на неговата житейска авантюра. В съществен декор от нея след това се превърна СУ „Св. Климент Охридски”, където учи „Социални дейности”, после от дървен философ се превърна в дипломиран такъв, с тенденцията да добави дори едно „д-р” пред името си след 3 години (живот и здраве). Всичко това на фона на постоянния му интерес към спорта и приятните разговори с приятели. И така …до ден днешен.
Дрехата? – Зависи от случая. Понякага спортна, понякога „по-така”, понякога (може би най-интересния вариант)дори екстравагантна.
Жестът? – Изразителен.
Предметът? – Една детска музикална кутия от преди много години.
Отборът? – Левски, но без характерния футболен шовинизъм. И Байерн Мюнхен, и националния отбор на Германия.
Случката? – …предстои.
Как си се представям след 10 години? – Мъдър. Но така бих отговорил на същия въпрос и преди 10, а то… така че…
Последни коментари